Преди четири десетилетия, на един ясен януарски ден, погледите на милиони американци бяха приковани към небето над Кейп Канаверал. Космическата совалка “Чалънджър” се издигаше към синьото, носейки не само екипаж от седем астронавти, но и мечтите на цяла нация. Сред тях беше и Кристa Маколиф – учителката, която трябваше да стане първият цивилен в космоса, превръщайки се в символ на надежда и вдъхновение за децата по света.
Вместо триумфално излитане обаче, мисията се превърна в кошмар. Едва 73 секунди след старта, на височина от над 14 километра, совалката се разпадна пред ужасените погледи на всички. Първоначалното объркване бързо отстъпи място на шок и пълно неверие, докато димните следи в небето очертаваха трагичния край на полета.
Сцената беше особено болезнена за хилядите хора във Флорида, които наблюдаваха излитането на живо, включително множество ученици от централната част на щата, които бяха дошли да видят своята учителка да осъществява една мечта. Младите лица, изпълнени с очакване, бързо се смениха с изражения на ужас и скръб. Един цял свят скърбеше за изгубените животи и за разбитата мечта за достъпен космос.
Катастрофата с “Чалънджър” остави дълбок и незаличим белег в колективната памет. Тя промени завинаги не само космическата програма на САЩ, но и възприятията за рисковете и цената на човешкото приключение в космоса, напомняйки за крехкостта на живота и силата на човешкия дух дори пред лицето на най-голямата трагедия.
