Наталия Мартинес, 38-годишна майка от Венецуела, разкрива разтърсващите последни думи на своя 18-годишен син, Саул Перейра Мартинес, който е загинал по-рано този месец по време на американска операция в Каракас, целяща залавянето на сваления президент Николас Мадуро. В ранните часове на 3 януари, около 2:00 сутринта, на фона на пламъци и дим от въздушни удари, които озарявали нощното небе над столицата, Саул се обадил на майка си. „Обичам те. Започна се“, прошепнал той.
Младият войник повторил, че я обича и ѝ заръчал да се грижи за двамата си по-малки братя, на две и девет години, преди да прекъсне връзката. Това бил последният път, когато Наталия чула гласа му, споделя тя пред американски медии. Саул Мартинес, студент във военна академия, който едва през декември е завършил първоначалното си обучение в Почетния караул, тъкмо приключвал дежурството си във Форт Тиуна – мястото, където Мадуро бил настанен тази нощ – когато започнала „Операция Абсолютно Решение“. Младият мъж е загинал по време на мисията.
Историята му осветява човешката цена на интервенцията, която президентът Доналд Тръмп твърдеше, че е осъществена без жертви. Въпреки тези заявления, в действителност операцията е довела до смъртта на поне 83 души, включително 47 венецуелски войници и 32 кубински служители по сигурността, според данни на Министерството на отбраната на Венецуела.
Посещавайки гроба на сина си в Общото гробище на Юга на 18 януари 2026 г., придружена от съпруга си – втори баща на Саул – и скърбящата приятелка на покойния, Наталия Мартинес разказва: „Не можеш да дойдеш в моята страна и да убиваш хора по този начин. Защото те казаха: „Беше чиста операция“. Не беше чиста. Знаете ли колко хора загинаха?“
Вторият баща, който е отказал да бъде назован, тъй като работи като полицай и служител по сигурността, споделя, че съпругата му е чула експлозиите над Каракас тази нощ и е изпищяла от ужас, притеснена за безопасността на сина си, осъзнавайки неговата вероятна близост до Мадуро. „Казах ѝ да запази спокойствие, не знаем какво става“, спомня си той. Той добавя, че президентът не винаги е оставал на едно и също място, обяснявайки, че местонахождението на Мадуро е било строго пазена тайна и само вътрешен човек би могъл да е издал информация на американското разузнаване за местоположението му през онази нощ. „Смъртта на сина ми беше страничен ефект“, заключава той.
Наталия Мартинес разказва, че синът ѝ се е присъединил към армията заедно с приятел от детството, който самият е бил ранен в крака в авиобазата Ла Карлота по време на операцията на администрацията на Тръмп. Тя добавя, че присъединяването към въоръжените сили е вдъхнало дисциплина на Саул и вместо „да купонясва, да ходи насам-натам, да не прави нищо у дома“, той е променил житейския си път и се е посветил на ученето, дори почиствал къщата им, когато се е връщал в отпуск.
Часове след атаката, тя пристигнала във Форт Тиуна с обичайния си хранителен пакет за Саул, но не намерила и следа от него. Впоследствие, когато започнали да излизат новини за жертви, тя настояла за отговори от неговия батальон и си спомня: „Трябваше да ми кажат.“ Саул Перейра Мартинес е бил посмъртно повишен в чест на службата си и сега почива в циментова гробница, където името му е изписано с жълти, сини и бели цветни листенца.
„Загиналите също са човешки същества“, казва Наталия Мартинес. „Всички те са венецуелци. От едната или от другата страна, всички са човешки същества; всички имат хора, които ги оплакват.“ Изразявайки гордост от паметта на сина си, тя заявява: „Той загина за родината си. Независимо какво казват, за мен синът ми беше патриот, и това е, което има значение за мен.“
Междувременно, Мадуро е бил изведен от страната заедно със съпругата си Силия Флорес и отведен в Ню Йорк, за да отговаря по обвинения в наркотероризъм. Той се е признал за невинен в съда в Манхатън и е настоял, че остава законният лидер на Венецуела.
