Планетата ни продължава да се загрява, а с нея и някогашните сурови зими, които постепенно губят своята студена същност. Тази тенденция не е просто любопитна аномалия, а предвестник на сериозни промени, които засягат все повече региони по света.
Последни данни, разкрити от KABC, сочат тревожна картина от популярния калифорнийски курорт Биг Беър Лейк, разположен в планините Сан Бернардино. Местните жители и туристите са свидетели на невиждана досега зима – такава без нито една снежинка. Вместо традиционния обилен снеговалеж, който е характерен за този период от годината, районът е обхванат от дъждове. Това ясно показва, че температурите във високопланинските райони на Южна Калифорния вече не са достатъчно ниски, за да позволят на водните пари да кондензират и замръзнат в сняг. Кейси Осуант от Националната метеорологична служба потвърждава: „Тази година в Биг Беър Лейк не сме регистрирали никакъв снеговалеж.“ Метеоролозите от KABC допълват, че средната максимална температура в региона през миналата година е достигнала шокиращите 60 градуса по Фаренхайт, което е значително повишение спрямо обичайните 47 градуса по Фаренхайт.
Според доклад на Националните центрове за информация за околната среда, Югозападът на САЩ не е единственият регион, който преживява необичайно топла зима. Подобни аномалии се наблюдават и в Орегон, Колорадо, както и в голяма част от Нова Англия. Последиците от тези топли зими са многобройни и тревожни. Те не само застрашават процъфтяващите местни туристически икономики, които разчитат на ски потенциала на места като Биг Беър Лейк, но и повишават риска от наводнения във и около планинските райони. Това представлява сериозна опасност както за дивата природа и нейните местообитания, така и за човешките домове и инфраструктура. Освен това, по-топлите ветрове и водни басейни доказано усилват екстремните метеорологични явления, превръщайки бурите и наводненията в много по-тежки бедствия. Тези повишени температури са пряко свързани с нарастващите нива на въглеродни емисии, които задържат топлината в атмосферата ни. Тези емисии са резултат от все по-голямото потребление на горива в индустрията и деградацията на ключови природни поглътители на въглерод, като океаните и горите.
В дългосрочен план, формулирането на цели за декарбонизация и прилагането на политики, насочени към намаляване на въглеродното замърсяване, може да помогне на общностите по света да постигнат по-чиста атмосфера. Финансирането на проекти за възобновяема енергия, например, би улеснило прехода към по-устойчива икономика. Но борбата с изменението на климата не е задача само за правителствата и големите корпорации. Всеки един от нас може да допринесе чрез малки, ежедневни промени – като избор на обществен транспорт пред личния автомобил с двигател с вътрешно горене или инвестиране в енергийно ефективни уреди за дома. Когато достатъчно хора предприемат такива действия, кумулативният ефект може да бъде значителен.
