Мощна коалиция от над 230 природозащитни и обществени организации призова за незабавен национален мораториум върху изграждането на нови центрове за данни на територията на Съединените щати. Искането идва на фона на нарастващо обществено недоволство, предизвикано от бумът на изкуствения интелект и стремглавото поскъпване на енергията.
Сред водещите имена в коалицията са световноизвестни организации като “Грийнпийс”, “Приятели на Земята” и “Наблюдение на храните и водата”, които са подкрепени от множество местни групи от цялата страна. Техният призив е пряк отговор на опасенията, че необузданото разширяване на инфраструктурата за ИИ води до непосилни разходи за домакинствата и сериозни екологични последици.
Емили Уърт, управляващ директор по организирането в “Наблюдение на храните и водата”, споделя пред медиите своето удивление от широката, двупартийна подкрепа за тази кауза в различни общности из САЩ. „Всички са засегнати. Опозицията е от целия политически спектър. Много хора не виждат ползите от изкуствения интелект и усещат, че ще плащат за него със своите сметки за енергия и вода“, подчертава тя. Уърт изтъква, че “възмутителните увеличения на комуналните цени” са основна грижа, която „наистина вълнува американците“.
Технологичният сектор инвестира колосални средства в развитието на изкуствения интелект, интегрирайки големи езикови модели и генеративни системи във всичко – от електронната поща до уеб търсачките и домашните уреди. Тази експанзия изисква изграждането на нови, масивни центрове за данни, които поглъщат огромни количества електроенергия ежедневно.
Повишеното търсене на енергия е довело до средно 13% увеличение на цените на електричеството в голяма част от САЩ. Освен това, то принуждава енергийните компании да разчитат все повече на замърсяващи източници като петрол, природен газ и въглища, за да задоволят нуждите. Влиянието обаче не се ограничава само до въздуха.
Центровете за данни генерират изключително високи температури и се нуждаят от вода за охлаждане и поддържане на оперативността си. Според прогнозите, само центровете за данни, обслужващи изкуствения интелект, ще се нуждаят от 6,4 трилиона галона вода до 2027 г., като цялото това количество се черпи директно от водните запаси, на които разчитат хората в ежедневието си. Бързото разрастване на тези съоръжения може да доведе до добавянето на 44 милиона тона въглеродно замърсяване в атмосферата до 2030 г.
В своето официално писмо, организациите заявяват, че “бързото, до голяма степен нерегулирано, разрастване на центровете за данни в подкрепа на манията по ИИ и криптовалутите нарушава живота на общностите в цялата страна и застрашава икономическата, екологичната, климатичната и водната сигурност на американците.”
Все още не е ясно дали този натиск от страна на гражданското общество ще окаже значително влияние върху политиката, но той е пореден ясен знак, че хората започват сериозно да поставят под въпрос ползите от тези технологии спрямо огромните им енергийни изисквания, дори докато нови центрове продължават да се строят по света. Междувременно, за да се справят с нарастващите си разходи, домакинствата търсят индивидуални решения като инвестиции в соларни системи или модернизация на отоплителни и охладителни инсталации, които могат значително да намалят месечните сметки за енергия.
