Порт-о-Пренс, Хаити – На 19 януари 2026 г. опитният видеооператор на Асошиейтед Прес, Пиер-Ришар Люксама, се озовава в сърцето на насилието, което разкъсва Хаити. Документирайки патрул на тактическо полицейско звено в столицата, той става пряк свидетел на безмилостната реалност: банди, които контролират почти целия град, атакуваха бронирания полицейски автомобил, в който се намираше.
По време на патрула, който започва около 10:30 сутринта, автомобилът е нападнат с коктейли Молотов по главния булевард на столицата. Покривът на бронираното превозно средство пламва, а купето бързо се изпълва с гъст, задушлив дим. Въпреки напрежението, всички вътре запазват относително спокойствие, а полицаите инструктират екипа да диша бавно. Един от офицерите отпред бързо реагира: „Нападнати сме с коктейл Молотов, трябва да се движим. Не искаме бронираната кола да се повреди.“ Полицаите отвръщат на огъня, принуждавайки нападателите да отстъпят, а автомобилът се оттегля към базата. Там група цивилни и служители на реда бързат да потушат пламъците с вода.
Почти две десетилетия Люксама и колегата му Даника Кото от Сан Хуан, Пуерто Рико, отразяват потъването на Хаити във все по-дълбок хаос. Страната е обхваната от хуманитарна криза, като поне 5.7 милиона хаитяни са в критично състояние, а 1.9 милиона от тях са изправени пред спешни нива на глад. Журналистите в Хаити са подложени на безпрецедентни атаки, избягвайки куршуми, докато документират разпада на столицата. Насилието от банди е прогонило 1.4 милиона души през последните години, въпреки усилията на хаитянската полиция и подкрепена от ООН полицейска мисия, като се очаква и нова такава.
Ден след нападението, Люксама разказва за преживяното и за поредица от образи от патрула, които вероятно никога няма да го напуснат. Сред тях е зловещата гледка на отсечена ръка и крак, завързани за електрически кабел, висящи пред изоставен и ограбен магазин. Улиците са задръстени с боклук, а сградите – разрушени, без врати и прозорци. Цели квартали са обезлюдени от дълбокия страх на жителите от мощните престъпни групировки. В центъра на Порт-о-Пренс, спомня си Люксама, „се чуват само птиците да пеят“ – зловеща тишина, която говори за отсъствието на човешки живот и нормалност.
Въпреки ужаса, Люксама споделя, че с опита си е научил да не се тревожи. „Когато съм в трудна ситуация, първото нещо, което трябва да направя, е да запазя спокойствие. Когато си спокоен, мислиш за следващата ситуация и какво трябва да направиш. Ако се паникьосаш, няма да е добре за теб“, обяснява той. Тази философия му е помогнала да оцелее в условия, където миналата година полицаи са били извличани от повредени бронирани автомобили и убивани, а ужасяващи видеоклипове от тези събития са циркулирали в социалните мре
