Американският президент Доналд Тръмп засили натиска си за придобиване на суверенитет над Гренландия, като изненадващо обвърза тази своя амбиция с липсата на Нобелова награда за мир. Този ход не само застрашава десетилетния съюз в НАТО, но и заплашва да разпали нова търговска война с Европа, предизвиквайки мащабни протести на арктическия остров, включително пред американското консулство в Нуук на 17 януари 2026 г., където граждани настояха за правото на Гренландия да определя собственото си бъдеще.
В писмено послание до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, до което “Ройтерс” получи достъп, Тръмп заявява: “Като се има предвид, че вашата страна реши да не ми присъди Нобеловата награда за мир за това, че спрях 8 войни ПЛЮС, аз вече не чувствам задължение да мисля единствено за мир, въпреки че той винаги ще бъде преобладаващ, но сега мога да мисля за това, което е добро и правилно за Съединените американски щати.” Той също така многократно обвинява Дания, че не е в състояние да защити Гренландия от Русия или Китай, добавяйки: “… и защо изобщо имат “право на собственост”? Светът не е сигурен, освен ако нямаме Пълен и тотален контрол над Гренландия.”
Нобеловият комитет разгневи Тръмп, като присъди Нобеловата награда за мир за 2025 г. на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, а не на него. Въпреки че Мачадо предаде медала си на Тръмп по време на среща в Белия дом миналата седмица, Нобеловият комитет подчерта, че отличието не може да бъде прехвърляно, споделяно или отнемано.
В отговор на ескалиращото напрежение, Тръмп обеща от 1 февруари да наложи вълна от нарастващи мита върху европейски държави като Дания, Швеция, Франция, Германия, Нидерландия и Финландия, както и Великобритания и Норвегия, докато САЩ не получат разрешение да закупят Гренландия. Тази заплаха предизвика остра реакция от страна на Европейския съюз.
Лидерите на ЕС ще обсъдят възможните си ходове на извънредна среща на върха в Брюксел този четвъртък. Сред обсъжданите опции е пакет от мита върху американски внос на стойност 93 милиарда евро (108 милиарда долара), който може автоматично да влезе в сила на 6 февруари след шестмесечно прекъсване. Друг възможен инструмент е т.нар. “Инструмент против принуда” (ACI), който досега не е използван и би могъл да ограничи достъпа до обществени поръчки, инвестиции или банкови дейности, както и да ограничи търговията с услуги, където САЩ имат излишък с блока, включително в областта на дигиталните услуги. ЕС заяви, че продължава диалога със САЩ на всички нива, но не изключва употребата на ACI.
Германският финансов министър Ларс Клингбайл и френският му колега Ролан Лескюр, срещайки се в Берлин, обещаха единен и ясен европейски отговор на евентуални допълнителни американски мита. “Германия и Франция са съгласни: няма да позволим да бъдем изнудвани”, заяви Клингбайл. Опитите на ЕС за диалог вероятно ще бъдат ключова тема на Световния икономически форум в Давос, където Тръмп ще произнесе основна реч в сряда, отбелязвайки първата си поява на събитието от шест години.
Междувременно, британският премиер Киър Стармър призова за спокоен диалог между съюзниците, изразявайки мнението си, че Тръмп не обмисля военни действия за завземането на Гренландия. “Митническата война не е в ничии интереси”, каза той, намеквайки, че Великобритания няма да отвърне на евентуални нови американски мита. Русия отказа да коментира дали американските амбиции за Гренландия са добри или лоши, но заяви, че е трудно да се оспори мнението на експерти, че Тръмп “ще влезе в световната история”, ако поеме контрол над острова.
Заплахата на Тръмп разтърси европейската индустрия и предизвика сътресения на финансовите пазари, породени от опасения за завръщане към волатилността от миналогодишната търговска война. Европейските акции се понижиха в понеделник, докато доларът отслабна, тъй като инвеститорите се насочиха към сигурни убежища. Анализаторът на пазара Тони Сикамор от IG в Сидни отбеляза, че “тази последна гореща точка засили опасенията относно потенциалното разпадане на съюзите в НАТО и нарушаването на миналогодишните търговски споразумения с няколко европейски държави”.
Оливер Буркхард, главен изпълнителен директор на TKMS – водещият световен производител на неядрени подводници, коментира, че променящите се трансатлантически връзки трябва да насърчат Европа да се фокусира върху собствените си силни страни и да намери начини да стане по-независима. “Вярвам, че, разбира се, има и по-приятни начини от подобни подтиквания, но вероятно е необходимо, по мои думи, да получим “ритник по пищяла”, за да осъзнаем, че може да се наложи да се облечем по различен начин в бъдеще”, заяви той пред “Ройтерс”.
