В сърцето на едно от най-значимите археологически открития от Бронзовата епоха на Иберийския полуостров – Съкровището от Вийена – се крие тайна, която преобръща представите ни за древните технологии. Сред бляскавите златни артефакти, датиращи отпреди повече от три хилядолетия, два невзрачни предмета се оказват далеч по-ценни от златото: гривна и куха полусфера, изковани от метал, дошъл не от земните недра, а от дълбините на космоса.
Това забележително разкритие, дело на екип, ръководен от Салвадор Ровира-Льоренс, бивш ръководител на отдела за консервация в Националния археологически музей на Испания, беше публикувано през 2024 г. То предполага, че металообработващите умения и техники в Иберия преди повече от 3000 години са били значително по-напреднали, отколкото досега се смяташе.
Съкровището от Вийена, състоящо се от 66 предимно златни предмета, е открито през 1963 г. в района на днешния град Аликанте, Испания. Оттогава то е признато за един от най-важните примери за златарско майсторство от Бронзовата епоха не само на Иберийския полуостров, но и в цяла Европа. Определянето на точната възраст на колекцията обаче винаги е било затруднено от наличието на двата необичайни предмета: малката куха полусфера, вероятно част от скиптър или дръжка на меч, и единична гривна, наподобяваща торква.
И двата артефакта притежават “железоподобен” вид, което веднага повдига въпроси. В Иберийския полуостров Желязната епоха, когато обработката на земно желязо започва да измества бронза, настъпва едва около 850 г. пр.н.е. Златните елементи от съкровището обаче са датирани между 1500 и 1200 г. пр.н.е. Тази времева несъвместимост превръща произхода на “железните” артефакти в истинска загадка.
Ключът към разгадаването на тази мистерия се крие във факта, че желязната руда от земната кора не е единственият източник на ковко желязо. Известно е за редица железни артефакти от преджелязната епоха по света, които са били изковани от метеоритно желязо. Един от най-известните примери е камата на фараон Тутанкамон, но има и други оръжия от Бронзовата епоха, направени от този материал, които са били изключително ценени.
Разликата между земното и метеоритното желязо е значителна: метеоритното съдържа много по-високи нива на никел. Получавайки разрешение от Общинския археологически музей на Вийена, където се съхранява колекцията, изследователите внимателно вземат проби от двата артефакта. Материалът е подложен на масспектрометрия, за да се определи неговият елементарен състав.
Въпреки високата степен на корозия, която променя химическия състав на артефактите, резултатите категорично показват, че както полусферата, така и гривната са изработени от метеоритно желязо. Това елегантно разрешава дилемата за тяхното място в колекцията: те са създадени приблизително по същото време, датирайки от около 1400 до 1200 г. пр.н.е., което ги прави напълно съвместими с Бронзовата епоха.
„Наличните данни сочат, че капачката и гривната от Съкровището от Вийена понастоящем са първите две находки, приписвани на метеоритно желязо на Иберийския полуостров“, обясняват изследователите в своя труд, „което е съвместимо с хронологията на Късната бронзова епоха, преди началото на широкомащабното производство на земно желязо.“
Макар и силно корозирали, което прави резултатите не абсолютно окончателни, екипът предлага прилагането на по-нови, неинвазивни техники. Те биха могли да осигурят по-детайлни данни и да зат
