Въпросът за това колко средства са необходими за спокоен живот след пенсиониране е един от най-важните и същевременно най-трудните за отговор. Дори водещи финансови експерти изглеждат на коренно различни мнения по темата, което често обърква хората, опитващи се да планират своето бъдеще.
Например, известният финансов съветник Дейв Рамзи често твърди, че един милион долара спестявания са напълно достатъчни за достоен живот след края на активната кариера. В същото време, не по-малко авторитетната Сюз Орман съветва своите последователи да целят сума, близка до десет милиона долара, за да могат наистина да се насладят на пенсионирането си, разчитайки само на личните си инвестиции.
Така възниква логичният въпрос: кой от двамата е прав? Един милион или десет – коя е правилната цел за пенсионни спестявания?
Макар разликата между предложенията на Рамзи и Орман да изглежда огромна, истината е, че и двамата финансови гурута са прави. Причината е проста: сумата, която всеки отделен човек трябва да е инвестирал, зависи от множество индивидуални фактори, които формират уникалната му финансова картина. Сред тях са:
* Избраният процент на теглене от спестяванията
* Необходимият месечен или годишен доход за покриване на разходите през пенсионния период
* Видът и рискът на инвестиционния портфейл
* Личната толерантност към риск
* Размерът на очакваната държавна пенсия или други социални обезщетения
* Наличието на допълнителни източници на доходи, като частна пенсия, рента или наеми
* Времевият хоризонт до настъпване на пенсионирането
Ако например разполагате с допълнителна пенсия и имате сравнително ниски разходи, то дори сумата от един милион долара, предложена от Рамзи, може да се окаже повече от достатъчна. От друга страна, ако планирате да се пенсионирате на 50 години, да пътувате по света и да водите луксозен начин на живот, без да имате други източници на доходи, то дори десетте милиона на Орман може да не ви стигнат. Особено когато се вземе предвид влиянието на инфлацията върху покупателната способност на парите през годините.
Широката пропаст между препоръките на Орман и Рамзи е идеална илюстрация защо е абсолютно наложително да си поставите собствени, персонализирани финансови цели, вместо да разчитате на универсални съвети от експерти, които не познават вашата конкретна ситуация.
**Как да определите собствената си цел за пенсионни спестявания?**
Най-добрият начин да формирате адекватни пенсионни цели е да анализирате внимателно бъдещите си разходи, структурата на активите си и личната си толерантност към риск. Когато сте наясно колко точно искате да харчите и какъв процент на теглене от спестяванията смятате за безопасен, можете да изчислите размера на необходимото си „гнездо“.
Да предположим, че според вашите изчисления ще ви трябват 80 000 долара годишен доход от спестяванията ви, за да покривате разходите си след пенсиониране. Ако решите да следвате популярното „правило на 4-те процента“, което гласи, че парите ви би трябвало да стигнат за 30 години при 4% годишно теглене, ще трябва да умножите 80 000 по 25. Резултатът е 2 милиона долара – повече от препоръчаното от Рамзи, но по-малко от това на Орман.
Разбира се, не всеки е вещ в тези математически изчисления или пък е сигурен как да избере най-подходящия процент на теглене. Ако се чувствате несигурни при вземането на подобни решения, най-разумният ход е да се консултирате с финансов съветник. Той ще ви помогне да оцените планирания си начин на живот, времевия хоризонт до пенсиониране и всички други фактори, за да определите персонализирана цел. По този начин ще си осигурите спокойствие, че няма да изпаднете в затруднение и ще можете да се насладите на заслужено пенсиониране.
В
