В световен мащаб наблюдаваме тревожна тенденция, която учените определят като навлизане в “ера на глобална водна несъстоятелност” с потенциално необратими последици. Това е основното заключение на нов доклад на Университета на ООН, базиран на задълбочено проучване, публикувано в списание Water Resources. Мащабът на проблема е толкова голям, че обичайните термини като “водна криза” или “воден стрес” вече не са достатъчни да опишат сериозността на ситуацията.
Примери за тази критична обстановка изобилстват навсякъде по света. Кабул, например, е на път да се превърне в първия модерен мегаполис, който може напълно да остане без вода. Мексико Сити потъва с приблизително 50 сантиметра годишно, тъй като огромният водоносен хоризонт под улиците му е подложен на прекомерно изпомпване. В югозападната част на САЩ щатите водят непрекъснати спорове за разпределението на намаляващите води на река Колорадо, силно засегната от продължителна суша. В турската провинция Коня, в района на Карапънар, се наблюдава рязко увеличение на карстовите пропасти, като Мейил, което е пряк резултат от засушаването и прекомерната експлоатация на подпочвените води.
Кавех Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН и автор на доклада, подчертава, че ако продължаваме да наричаме тази ситуация “криза”, подразбираме, че тя е временна и може да бъде смекчена. С концепцията за “водна несъстоятелност” обаче, макар да е все още жизненоважно да се поправят и смекчават щетите, където е възможно, “трябва също така да се адаптираме към нова реалност… към нови условия, които са по-ограничителни от преди”.
Концепцията за водна несъстоятелност функционира аналогично на финансов банкрут: Природата осигурява “доход” под формата на дъжд и сняг, но светът “харчи” повече, отколкото получава. Това се изразява в извличане на вода от реки, езера, влажни зони и подземни водоносни хоризонти с
