В широките, обветрени равнини на източна Сирия, където река Ефрат прорязва пътя си, земята пази спомена за всяка война, преминала през нея. Петролните находища като Ал-Омар, турбините на язовира Табка и предпазливото завръщане на семейства в отдавна изоставени селища разказват история, стара колкото самата Сирия: за власт, оцеляване и стремежа към обединение на една разпокъсана държава.
През изминалия уикенд сирийските правителствени сили поеха контрола над петролното поле Ал-Омар, газовия комплекс Коноко – и двете в провинция Дейр ез-Зор – както и язовира Табка, разположен в провинция Рака. Тази операция беше приветствана като военно постижение, но нейното значение надхвърля военните карти и линии. Тя засяга дълбоко структурата на сирийската политическа икономика, обществения договор между държавата и гражданите, както и крехката мрежа от споразумения, целящи помиряване между някогашни враждуващи страни.
Кюрдските Сирийски демократични сили (СДС), които преди това контролираха тези райони, както и целия североизток на Сирия, бързо осъзнаха ситуацията, пред която са изправени. До неделя вечерта сирийският президент Ахмед ал-Шараа обяви, че е постигнато споразумение със СДС. “Държавните институции ще навлязат в трите източни и североизточни провинции – Хасака, Дейр ез-Зор и Рака”, заяви ал-Шараа.
**Сърцето на Сирия, белязано от конфликт**
В източната част на Сирия въглеводородите отдавна са били както жизненоважен източник, така и двигател на икономическо влияние. Преди началото на конфликта през 2011 г. петролът и газът формираха почти 20 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. По време на войната тези находища се превърнаха в гръбнак на разпокъсаната военна икономика, експлоатирани от въоръжени групировки и пренасочвани за подкрепа на местни милиции. Затова възстановяването на контрола върху тези полета е повече от символично – то е предпоставка за фискално възстановяване.
Лабиб ал-Нахас, директор на Сирийската асоциация за гражданско достойнство, отбеляза, че бързите териториални загуби, понесени от СДС, напомнят за падането на режима на президента Башар ал-Асад през декември 2024 г. “СДС се сриват по начин, подобен на режима в Дамаск”, каза той, аргументирайки се, че Ал-Омар, Табка и Тишрин са ключови за икономическото възстановяване не само по отношение на добива на ресурси като петрол и газ, но и “защото ще имат огромно въздействие върху цените и условията на живот”.
Радван Зиаде, старши изследовател в Арабския център Вашингтон (ACW), заяви, че контролът само върху природните ресурси не е достатъчен, за да помогне на Сирия да продължи напред, но е стъпка в правилната посока. “Все още е твърде рано да се каже, че има осезаеми ползи от това настъпление”, коментира той. “Петролните и газовите находища изискват значителни международни инвестиции, за да разгърнат пълния си потенциал. Сами по себе си те не могат да осигурят възстановяване. По-важното е, че това е значителна стъпка към обединението на Сирия. Това е първият път, когато страната е обединена под едно правителство от 2013 г. насам. Преди това Сирия беше разделена между фракции на Свободната сирийска армия, правителството на ал-Асад, а по-късно и ИДИЛ, което разпокъса страната още повече.”
**Мартенското споразумение и неговият край**
През март 2025 г. Мазлум Абди, командирът на СДС, известен също като Мазлум Кобани, и ал-Шараа подписаха рамково споразумение, целящо интегрирането на групата в държавните структури, като същевременно се защитава местното самоуправление и кюрдските права. По онова време Абди го нарече “истинска възможност за изграждане на нова Сирия, която обхваща всички свои компоненти”. Той подчерта, че “няма да има армии извън държавата”, отразявайки както приемането на единна военна структура, така и постоянната загриженост за кюрдската автономия. Ал-Шараа от своя страна представи пакта като утвърждаване първо на държавния суверенитет, а след това на правата – момент, който ще се окаже решаващ през следващите месеци.
През ноември ал-Шараа се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом и Сирия стана партньор във войната срещу ИДИЛ. Това на практика обезсмисли аргумента на СДС, че те са единственият съюзник на САЩ, борещ се срещу въоръжената групировка. Споразумението също така предостави на силите на ал-Шараа възможност да консолидират сделките си с арабски бойци, които искаха да сменят страните – от СДС към Дамаск. А сирийският президент протегна маслинова клонка към изтощените от войната кюрдски цивилни, много от които също желаят край на военните действия. Въпреки това, до края на 2025 г., изпълнението на споразумението между правителството и СДС изостана. Териториалните и административни разногласия нарастваха, а сирийската армия напредна в контролираната от СДС територия.
**Решаващата роля на племената**
Докато външната политика формираше фона, местната племенна динамика се оказа решаваща за преразпределението на контрола. През изминалата година Дамаск инвестира значително в привличането на арабски кланове в Дейр ез-Зор и Рака, които бяха станали недоволни от кюрдското управление на СДС. Племената също така бяха все по-разочаровани от липсата на изпълнение на мартенското споразумение.
Участници в среща на 17 януари с племенни старейшини от Източна Сирия разгледаха последиците от неспазването на разпоредбите на споразумението навреме, включително потенциалните политически и сигурностни въздействия върху региона. Няколко племенни шейхове на срещата подчертаха значението на предотвратяването на ескалация, необходимостта от спазване на споразуменията за постигане на стабилност и призоваха СДС да приложи мартенската сделка. Пле
