В света на енергийните инвестиции, Energy Transfer (ET) се откроява със своята мащабна инфраструктура в Северна Америка и впечатляващ дивидентен добив от 7.5%. На пръв поглед, това може да изглежда като изключителна възможност за доходоносни инвеститори, особено когато цената на акциите се движи под 20 долара за единица. Въпреки силните си финансови показатели и обещаващи планове за бъдещето, компанията носи със себе си и тежестта на минали решения, които могат да разколебаят по-предпазливите участници на пазара.
Energy Transfer е един от най-големите собственици и оператори на енергийна инфраструктура на континента, управлявайки обширна мрежа от тръбопроводи за петрол и природен газ. Бизнес моделът ѝ се основава на такси, начислявани на клиенти за транспортиране на суровини, което осигурява стабилен поток от приходи. Освен основните си активи, компанията управлява и две други публично търгувани партньорства – Sunoco LP и USA Compression Partners. Таксите от тези операции формират около 15% от коригираната печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (EBITDA), което показва фокуса върху собствената инфраструктура.
Финансовото здраве на Energy Transfer изглежда стабилно. През първите девет месеца на 2025 г. разпределяемият паричен поток е покрил дивидентите 1.8 пъти, което е показател за сигурност при изплащане на доходи. Съотношението на финансовия дълг към EBITDA е около 4.2, което, макар и по-високо от някои конкуренти, не се счита за тревожно. Занапред, плановете за растеж са амбициозни, с предвидени капиталови инвестиции от 5.5 милиарда долара само за 2026 г. Ръководството цели да поддържа годишен ръст на дивидентите между 3% и 5%, стремейки се към по-голяма предвидимост за инвеститорите.
Въпреки тези окуражаващи данни, сянката на миналото тегне над Energy Transfer. По-конкретно, две събития от последните години предизвикаха въпроси относно надеждността на ръководството. През 2020 г., в разгара на пандемията от коронавирус и резкия спад на цените на петрола, компанията намали дивидента си наполовина. Макар и оправдано с целта за намаляване на задълженията, това решение разочарова инвеститорите, разчитащи на стабилен доход. Дивидентът вече е възстановен и дори надминава нивата отпреди съкращението, но за някои това остава болезнен спомен.
Друг случай, който повдига въпроси, е от 2016 г., когато Energy Transfer инициира опит за придобиване на конкурента Williams Companies. Впоследствие обаче компанията се отказа от сделката, опасявайки се, че тя би наложила намаляване на дивидентите или поемане на прекомерен дълг. В опит да прекрати сделката, Energy Transfer издаде конвертируеми ценни книжа, значителна част от които бяха закупени от тогавашния изпълнителен директор. Критиците тогава изразиха опасения, че тези книжа биха защитили вътрешни лица от потенциално намаляване на дивидентите за сметка на редовите акционери, което подкопа доверието.
За инвеститори, които ценят предвидимостта и безусловното доверие в управлението, миналите действия на Energy Transfer може да представляват сериозен проблем. Въпреки високия дивидент и обещаващия растеж, някои може да предпочетат да търсят алтернативи в сектора на енергийната инфраструктура. Компании като Enterprise Products Partners и Enbridge предлагат по-ниски дивидентни добиви от съответно 6.6% и 5.8%, но имат десетилетия на последователен ръст на дивидентите зад гърба си. За консервативните инвеститори, тази компромисна разлика в доходността често си струва цената за по-голяма сигурност и спокойствие.
