Самолетоносачите са плаващи въздушни бази, способни да проектират мощта на военновъздушните сили навсякъде по света. По време на Студената война, обхващаща периода от 1947 до 1991 година, морските простори станаха арена на множество вълнуващи, а често и изключително опасни бойни самолети. Много от тези машини притежаваха неоспорима харизма, съчетавайки висока производителност с издръжливостта, необходима за суровите условия на палубния живот. Представяме ви единадесет от тях, които оставиха своя отпечатък в историята на авиацията.
**11. Hawker Sea Fury: Последният голям витлов изтребител**
Със своята максимална скорост от 748 км/ч, Sea Fury се нарежда сред най-бързите произвеждани серийно изтребители с бутални двигатели. Този впечатляващ самолет успява да свали поне един реактивен изтребител МиГ-15, както и бомбардировачи PB4Y и B-26. Експериментален вариант, задвижван от двигател Napier Sabre с мощност от около 3500 к.с., дори достига 781 км/ч.
Бившият пилот Дейв Ийгълс, летял на Sea Fury през 1956 г., споделя, че машината е била значително по-пъргава и отзивчива в сравнение с по-старите модели. Благодарение на своите аеродинамични елементи, управляващите сили на лоста остават леки дори при високи скорости, което му осигурява отлична маневреност. Самолетът е бил изключително толерантен към грешки и устойчив на свредел, позволявайки динамични маневри без риск. Освен това, за разлика от Spitfire, Sea Fury е бил лесен за управление и по земя.
**10. Douglas A-1 Skyraider: Бомбардировачът, който свали реактивни изтребители**
Подобно на Sea Fury, Douglas Skyraider влиза в експлоатация твърде късно за войната, за която е бил предназначен. Този едноместен самолет с бутален двигател също може да се похвали със свалени МиГ-ове, но неговата мисия е различна – той е проектиран като пикиращ/торпеден бомбардировач, а не изтребител.
Първият полет на XBT2D-1 Destroyer II, предшественик на Skyraider, е през март 1945 г. Само месец по-късно ВМС на САЩ поръчват 548 бройки, преименувайки го на AD-1 Skyraider. Успехът му се дължи на екипа на Ед Хайнеман, който се фокусира върху намаляване на теглото и опростяване на дизайна. Спестените 818 кг позволяват на Skyraider да носи впечатляващите 3636 кг въоръжение, включително, за известно време, планове за еднопосочни мисии с ядрено оръжие. Поради своята перспективност и относително ниска цена, поръчките за AD-1 не са намалени след Втората световна война, а първата ескадрила е сформирана през декември 1946 г.
Skyraider бързо влиза в действие по време на Корейската война, изпълнявайки задачи по наземна атака и поставяне на мини. Оставайки в експлоатация до 1968 г., AD-1 участва активно и във Виетнам, където освен бойни мисии, осигурява близка въздушна подкрепа и спасителни операции, като дори сваля два реактивни самолета МиГ-17. Единственият друг флот, който го използва, е британският Кралски флот, където Skyraider служи за ранно въздушно предупреждение.
**9. Douglas A-4 Skyhawk: Компактният ядрен носител**
След успеха на Skyraider, екипът на Ед Хайнеман предлага негов наследник. ВМС на САЩ поставят изискване за самолет с тегло не повече от 13 636 кг, който да може да носи 909-килограмова “специална” (т.е. ядрена) бомба на определено разстояние. Въпреки тези ограничения, дизайнът на Douglas е наполовина по-лек, но все па пак отговаря на всички изисквания.
Изискването за “специалната” бомба води до характерното високо шаси. Една от мерките за намаляване на теглото е ограничаване на размаха на крилата до 8,2 метра, което позволява на самолета да се побира в асансьорите на самолетоносачите без необходимост от сгъване, премахвайки нуждата от хидравлични актуатори и позволявайки пренасянето на 2000 литра гориво във всяко крило.
Първата оперативна ескадрила е сформирана през 1956 г., а две години по-късно Skyhawk вече участва в бойни действия над Ливан. Това и последващите операции в Югоизточна Азия водят до подобрения в конвенционалните оръжейни възможности на A-4, който започва да носи широк спектър от неуправляеми и управляеми оръжия. В същото време максималният полезен товар нараства от 2500 кг при A-4A до 4180 кг при A-4M. Skyhawk се превръща в класика на Студената война, доказвайки своите способности. Почти десетилетие след падането на Берлинската стена, през 1998 г., бразилският флот придобива 23 бивши A-4KU от ВВС на Кувейт, които до 2001 г. вече оперират от самолетоносача “Минас Жерайс”.
**8. Vought F-8 Crusader: Последният изтребител с оръдия**
Въпреки че е задвижван от същия двигател Pratt & Whitney J57 като F-100 Super Sabre, Crusader е способен да лети по-далеч, по-бързо и по-високо, пренасяйки повече товар. За да улесни каца
